Застраховка бедствие е задължителна – Труд
ByС БОРИСЛАВ БОГОЕВ, зам.-председател на Комисията по финансов надзор, разговаря
ЕМИЛ ПЕТРОВ
– Г-н Богоев, след наводнението от преди дни в с. Дъбене въпросът за застраховките срещу бедствия отново излиза на дневен ред. Смятате ли, че застраховането на имоти срещу катастрофични рискове трябва да стане задължително?
– Много се говори по този въпрос, и то не отсега. Аз лично съм привърженик на създаването на някакъв фонд, който да покрива катастрофичните рискове. Първо, защото сме на Балканите, тоест това е земетръсна зона, и второ, защото по този начин по-добре ще бъдат защитени пострадалите лица при катастрофично събитие, не дай Боже.
За да се събере необходимата съвкупност във възможно най-широк, национален обхват, което от своя страна е предпоставка за по-ефективна застрахователна защита срещу катастрофични рискове, е необходимо застраховката да бъде задължителна.
– Колко хора застраховат имотите си срещу природни бедствия?
– При доброволния характер на застраховката сега само при 10% от общия брой жилищни сгради у нас е покрит рискът наводнение, а 8,5% са застраховани срещу земетресение.
В съседните Турция и Румъния вече има изградени катастрофични пулове. В Турция той се създаде след голямото земетресение през 1999 г., а в Румъния през 2008 г., без да е следствие от някакво бедствие. Мисля, че и ние не трябва да чакаме природата да ни подскаже необходимостта от създаването на един такъв компенсаторен механизъм, а предварително да помислим за най-удачния модел за покриване на катастрофични рискове и да започнем да работим в тази насока.
– Има ли възможност това да стане и в какъв срок могат да се направят законовите промени?
– На въпроса в какъв срок може да се реализира катастрофичният пул, не мога да ви отговоря, просто не е в моята компетентност. Що се отнася до нормативни промени, естествено, че за да се започне изграждането на пула, трябва предварително да се разработи и приеме законовата основа.
За да се осъществи катастрофичният пул, е необходимо да се въведе задължително застраховане. На практика са възможни поне два подхода – задължителното застраховане срещу природни бедствия може да се уреди или с отделен закон, или с промени в Кодекса за застраховането.
Независимо от избора на правно-технически подход обаче, управлението на средствата и застрахователния риск, в това число договарянето на презастрахователното покритие и сключването на презастрахователния договор, е разумно да се осъществява от специално юридическо лице. Неговото устройство, структура и управление може да се уреди по подобие на устройството, структурата и управлението на Гаранционния фонд по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.
– Какви са оценките за стойност на застрахователни премии, които ще трябва да плащат хората, и лимитите на отговорност за катастрофичните рискове?
– На проведена наскоро дискусия по този въпрос се коментираха средни премии за около 25-35 лв. на година, които да покриват щети до 20 000 лева. Естествено, че може да се надгражда и като премия, и като покрити лимити. Това е въпрос на изчисления, и то не само актюерски, но свързани и с броя имоти в страната, общата им данъчна оценка, земетръсните зони и т. н.
– Как ще коментирате промените в Закона за здравното осигуряване, според които дружествата за доброволно здравно осигуряване трябва да се лицензират като застрахователи?
– Като нормално следствие на процедурата, която се предприе от Европейската комисия на 26 януари т.г. ЕК ни задължи да предприемем действия, които да гарантират, че дружествата за доброволно здравно осигуряване в България извършват дейността си в съответствие с правилата на ЕС в сектора на застрахователната дейност, различна от животозастраховане. Тоест да се прелицензират като застрахователи по общо застраховане. Мотивите са много, но ако трябва да се обяснят с едно изречение, това е: Доброволното здравно осигуряване, както е уредено в момента в България, по нищо не се различава от застрахователната дейност, свързана с покриването на здравни рискове.
Лично според мен теоретичните спорове за същността на здравното осигуряване и здравното застраховане, приликите и разликите между тях са изключително интересни по принцип, но не са особено полезни при решаването на правни казуси, свързани с тълкуването и прилагането на нормативни актове, регулиращи определени финансови сфери.
– Смятате ли, че това ще повиши цената на услугата?
– Не мога да се ангажирам с прогноза. Но искам да наблегна на факта, че дейността по същество няма да се промени, тоест здравните дружества ще предлагат същите услуги, както и досега, но ще трябва да гарантират тази си дейност с по-големи резерви. Освен това в проекта на изменение на Закона за здравното осигуряване е предвидено дружествата да не дължат такса за прелицензиране.
– Ще натовари ли прелицензирането с допълнителна работа КФН?
– Това е неминуемо, но нека да не забравяме, че подобна акция имаше през 2006 г., когато застрахователите трябваше да приведат дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането, а застрахователите, които предлагат “Гражданска отговорност”, да се прелицензират по тази дейност.
– И все пак налагат ли се промените за здравноосигурителните дружества, след като през есента влиза в сила евродиректива “Платежоспособност II”ІІ, според която дружествата с приходи под 5 млн. евро не трябва да се лицензират като застрахователи?
– Има едно генерално неразбиране по отношение на “Платежоспособност II”. Първо, тази директива следва да се приложи към застрахователите от 1 януари 2014 г. Само датата на нейното въвеждане в българското законодателство е есента на 2012 г., но предвид очакваните изменения в директивата и тази дата се очаква да бъде отложена.
Промените в здравноосигурителните дружества са неизбежни и след като се прелицензират като застрахователи, независимо от техния премиен приход, дали е под 5 млн. евро или над 5 млн., те ще бъдат регулирани в качеството си на застрахователи.
Ако имат приход над 5 млн. евро, ще трябва да спазват всички изисквания на директивата “Платежоспособност ІІII”, а ако имат премиен приход под 5 млн. евро, ще бъдат регулирани по режим, който ще бъде приложен за всички “малки” застрахователи.
– Намалява или се увеличава покритието на автозастраховката “Гражданска отговорност”?
– По последни данни обхватът е малко над 73%, но очакваме през следващите месеци да се увеличава. Традиционно през лятото сключените застраховки се увеличават, тъй като доста коли, които през зимата не са били в движение, излизат по пътищата и съответно правят застраховка. Гражданите трябва да знаят, че независимо дали карат колата си или не, щом превозното средство е регистрирано в КАТ, задължение е да има сключена застраховка. Ако не е в движение, е необходимо собственикът му да го спре от движение.
Доста собственици държат старите си автомобили по дворове и гаражи, без да ги карат, а някои въобще не могат да бъдат подкарани, и не им прекратяват регистрацията. Това автоматично води до задължение за сключване на застраховката и плащане на данъци, което не се прави. Така собствениците натрупват задължения към държавата и са изложени на риск да плащат високи глоби.
– Какви са най-честите оплаквания от дейността на застрахователите? Увеличават ли се или намаляват?
– Най-честите оплаквания в жалбите на потребителите са от отказ на застрахователното дружество да плати обезщетение, както и за размера на обезщетението, определено от застрахователя. По отношение на размера на обезщетението никой административен орган не може да се намеси, тъй като това са отношения от частноправен характер и могат да се разрешат единствено от съда. Съдът определя вещи лица, които се произнасят по конкретния казус. Ролята на надзорната институция е да изрази мнение има ли нарушение на законите и наредбите. Например срокът за произнасяне по заведената щета или ако застрахователят изисква документи, които не касаят случая.
Намаляват жалбите в КФН за застрахователния пазар – през 2011 г. са със с 141 по-малко от тези през 2010 г., когато са били 1095 броя.
– Какво трябва да направят шофьорите, когато пътуват зад граница и станат участници в пътно-транспортно произшествие?
– При всички положения трябва да се снабдят с официален документ, издаден по съответния за държавата ред за произшествието, аналогичен на констативния протокол от КАТ. Това е най-важното. Ако е предвидено в законодателството на съответната държава, възможно е да се подпише документ, съставен от двамата участници – еквивалент на двустранния констативен протокол в България.
ВИЗИТКА
Роден е на 30 декември 1965 г. в Хасково.
Магистър по икономика и дипломиран мениджър по финансов и банков мениджмънт.
От 1993 г. до 1996 г. е бил главен брокер, финансово-данъчен консултант, валутен дилър и дилър на ценни книжа.
От 1996 г. до 2005 г. работи в Комисията по ценните книжа и фондовите борси и нейния наследник КФН.
От края на 2005 г. до юли 2010 г. е в частния бизнес.
На 15 юли 2010 г. е избран за зам.-шеф на КФН.
