Алианц България декларира готовността си за бърза ликвидация на възникналите щети, за да могат клиентите максимално бързо да успеят да се върнат към нормалния си начин на живот. “Голям брой клиенти вече се обслужват в офиса на Алианц България в Перник, както за завеждане на щети и извършване на огледи на пострадалите имоти и автомобили, така и за сключване на нови имуществени застраховки.

В ранните часове на деня още преди отварянето на офиса имаше чакащи хора. Само до обяд са заведени над 30 щети”, заяви Йордан Керчев, главен представител на Алианц в Перник. Приоритетно ще бъдат обслужвани всички клиенти с щети вследствие земетресението, като има готовност да бъдат изпратени служители от други офиси.

От 2 май Алианц България предлага до 45% отстъпка по застраховка “Жилищни сгради и домашно имущество”, която покрива всички рискове, свързани с наводнения, природни бедствия, пожар, мълния, токов удар, земетресение, допълнителни разходи за отстраняване на развалини и останки, разходи за хотел и др.

Въвеждането на минимална задължителна застраховка на имущество, както и формирането на катастрофичен пул срещу природни бедствия отново стана актуална тема след ужасното земетресение от 22 май, която порази Перник и силно удари София. Повечето застрахователи са на мнение, че е трудно да се въведе подобна задължителна застраховка, която ще има характер на скрито данъчно бреме, но от друга страна се отбелязва, че държавата не прави абсолютно нищо за да осъзнаят хората, че имуществената застраховка е необходимост. Другият проблем е много ниското покритие – около 7-8%, най-много стигащо до 10%.

Факт е че минималните имуществени застраховки, които са валидни за наводнения, пожари, земетресения и др. природни бедствия, имат ниска цена в някои случаи достигаща до 30 лв. за годишна полица. Оптималния евтин вариант за едно жилище обаче е около 70 – 100 лв. в зависимост от степента на покритие.

Застрахователите имат големи резерви и по отношение на необитаемите къщи и незаконните постройки, когато става въпрос за задължителни застраховки. Посочва се, че ще има огромни аномалии при необитаемите имоти, чиито наследници са неплатежоспособни. Незаконните постройки пък въобще не стават за застраховане. Много от тях имат твърде висок риск.

Налага се мнението, че хората трябва да осъзнаят рисковете от природни бедствия, подобно на тези от кражби, и тогава ще се сключват нормални полици за оптимални рискове.
Не на последно място застрахователите се опасяват, че при една масова задължителна застраховка има риск от фалити, защото цената на обезщетенията може да се окаже прекомерно висока, като за пример бе дадена ситуацията около разрушителното земетресение миналата година в Япония.

С БОРИСЛАВ БОГОЕВ, зам.-председател на Комисията по финансов надзор, разговаря
ЕМИЛ ПЕТРОВ

– Г-н Богоев, след наводнението от преди дни в с. Дъбене въпросът за застраховките срещу бедствия отново излиза на дневен ред. Смятате ли, че застраховането на имоти срещу катастрофични рискове трябва да стане задължително?

– Много се говори по този въпрос, и то не отсега. Аз лично съм привърженик на създаването на някакъв фонд, който да покрива катастрофичните рискове. Първо, защото сме на Балканите, тоест това е земетръсна зона, и второ, защото по този начин по-добре ще бъдат защитени пострадалите лица при катастрофично събитие, не дай Боже.

За да се събере необходимата съвкупност във възможно най-широк, национален обхват, което от своя страна е предпоставка за по-ефективна застрахователна защита срещу катастрофични рискове, е необходимо застраховката да бъде задължителна.

– Колко хора застраховат имотите си срещу природни бедствия?

– При доброволния характер на застраховката сега само при 10% от общия брой жилищни сгради у нас е покрит рискът наводнение, а 8,5% са застраховани срещу земетресение.

В съседните Турция и Румъния вече има изградени катастрофични пулове. В Турция той се създаде след голямото земетресение през 1999 г., а в Румъния през 2008 г., без да е следствие от някакво бедствие. Мисля, че и ние не трябва да чакаме природата да ни подскаже необходимостта от създаването на един такъв компенсаторен механизъм, а предварително да помислим за най-удачния модел за покриване на катастрофични рискове и да започнем да работим в тази насока.

– Има ли възможност това да стане и в какъв срок могат да се направят законовите промени?

– На въпроса в какъв срок може да се реализира катастрофичният пул, не мога да ви отговоря, просто не е в моята компетентност. Що се отнася до нормативни промени, естествено, че за да се започне изграждането на пула, трябва предварително да се разработи и приеме законовата основа.

За да се осъществи катастрофичният пул, е необходимо да се въведе задължително застраховане. На практика са възможни поне два подхода – задължителното застраховане срещу природни бедствия може да се уреди или с отделен закон, или с промени в Кодекса за застраховането.

Независимо от избора на правно-технически подход обаче, управлението на средствата и застрахователния риск, в това число договарянето на презастрахователното покритие и сключването на презастрахователния договор, е разумно да се осъществява от специално юридическо лице. Неговото устройство, структура и управление може да се уреди по подобие на устройството, структурата и управлението на Гаранционния фонд по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.

– Какви са оценките за стойност на застрахователни премии, които ще трябва да плащат хората, и лимитите на отговорност за катастрофичните рискове?

– На проведена наскоро дискусия по този въпрос се коментираха средни премии за около 25-35 лв. на година, които да покриват щети до 20 000 лева. Естествено, че може да се надгражда и като премия, и като покрити лимити. Това е въпрос на изчисления, и то не само актюерски, но свързани и с броя имоти в страната, общата им данъчна оценка, земетръсните зони и т. н.

– Как ще коментирате промените в Закона за здравното осигуряване, според които дружествата за доброволно здравно осигуряване трябва да се лицензират като застрахователи?

– Като нормално следствие на процедурата, която се предприе от Европейската комисия на 26 януари т.г. ЕК ни задължи да предприемем действия, които да гарантират, че дружествата за доброволно здравно осигуряване в България извършват дейността си в съответствие с правилата на ЕС в сектора на застрахователната дейност, различна от животозастраховане. Тоест да се прелицензират като застрахователи по общо застраховане. Мотивите са много, но ако трябва да се обяснят с едно изречение, това е: Доброволното здравно осигуряване, както е уредено в момента в България, по нищо не се различава от застрахователната дейност, свързана с покриването на здравни рискове.

Лично според мен теоретичните спорове за същността на здравното осигуряване и здравното застраховане, приликите и разликите между тях са изключително интересни по принцип, но не са особено полезни при решаването на правни казуси, свързани с тълкуването и прилагането на нормативни актове, регулиращи определени финансови сфери.

– Смятате ли, че това ще повиши цената на услугата?

– Не мога да се ангажирам с прогноза. Но искам да наблегна на факта, че дейността по същество няма да се промени, тоест здравните дружества ще предлагат същите услуги, както и досега, но ще трябва да гарантират тази си дейност с по-големи резерви. Освен това в проекта на изменение на Закона за здравното осигуряване е предвидено дружествата да не дължат такса за прелицензиране.

– Ще натовари ли прелицензирането с допълнителна работа КФН?

– Това е неминуемо, но нека да не забравяме, че подобна акция имаше през 2006 г., когато застрахователите трябваше да приведат дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането, а застрахователите, които предлагат “Гражданска отговорност”, да се прелицензират по тази дейност.

– И все пак налагат ли се промените за здравноосигурителните дружества, след като през есента влиза в сила евродиректива “Платежоспособност II”ІІ, според която дружествата с приходи под 5 млн. евро не трябва да се лицензират като застрахователи?

– Има едно генерално неразбиране по отношение на “Платежоспособност II”. Първо, тази директива следва да се приложи към застрахователите от 1 януари 2014 г. Само датата на нейното въвеждане в българското законодателство е есента на 2012 г., но предвид очакваните изменения в директивата и тази дата се очаква да бъде отложена.
Промените в здравноосигурителните дружества са неизбежни и след като се прелицензират като застрахователи, независимо от техния премиен приход, дали е под 5 млн. евро или над 5 млн., те ще бъдат регулирани в качеството си на застрахователи.
Ако имат приход над 5 млн. евро, ще трябва да спазват всички изисквания на директивата “Платежоспособност ІІII”, а ако имат премиен приход под 5 млн. евро, ще бъдат регулирани по режим, който ще бъде приложен за всички “малки” застрахователи.
– Намалява или се увеличава покритието на автозастраховката “Гражданска отговорност”?

– По последни данни обхватът е малко над 73%, но очакваме през следващите месеци да се увеличава. Традиционно през лятото сключените застраховки се увеличават, тъй като доста коли, които през зимата не са били в движение, излизат по пътищата и съответно правят застраховка. Гражданите трябва да знаят, че независимо дали карат колата си или не, щом превозното средство е регистрирано в КАТ, задължение е да има сключена застраховка. Ако не е в движение, е необходимо собственикът му да го спре от движение.
Доста собственици държат старите си автомобили по дворове и гаражи, без да ги карат, а някои въобще не могат да бъдат подкарани, и не им прекратяват регистрацията. Това автоматично води до задължение за сключване на застраховката и плащане на данъци, което не се прави. Така собствениците натрупват задължения към държавата и са изложени на риск да плащат високи глоби.

– Какви са най-честите оплаквания от дейността на застрахователите? Увеличават ли се или намаляват?

– Най-честите оплаквания в жалбите на потребителите са от отказ на застрахователното дружество да плати обезщетение, както и за размера на обезщетението, определено от застрахователя. По отношение на размера на обезщетението никой административен орган не може да се намеси, тъй като това са отношения от частноправен характер и могат да се разрешат единствено от съда. Съдът определя вещи лица, които се произнасят по конкретния казус. Ролята на надзорната институция е да изрази мнение има ли нарушение на законите и наредбите. Например срокът за произнасяне по заведената щета или ако застрахователят изисква документи, които не касаят случая.
Намаляват жалбите в КФН за застрахователния пазар – през 2011 г. са със с 141 по-малко от тези през 2010 г., когато са били 1095 броя.

– Какво трябва да направят шофьорите, когато пътуват зад граница и станат участници в пътно-транспортно произшествие?

– При всички положения трябва да се снабдят с официален документ, издаден по съответния за държавата ред за произшествието, аналогичен на констативния протокол от КАТ. Това е най-важното. Ако е предвидено в законодателството на съответната държава, възможно е да се подпише документ, съставен от двамата участници – еквивалент на двустранния констативен протокол в България.

ВИЗИТКА

Роден е на 30 декември 1965 г. в Хасково.
Магистър по икономика и дипломиран мениджър по финансов и банков мениджмънт.
От 1993 г. до 1996 г. е бил главен брокер, финансово-данъчен консултант, валутен дилър и дилър на ценни книжа.
От 1996 г. до 2005 г. работи в Комисията по ценните книжа и фондовите борси и нейния наследник КФН.
От края на 2005 г. до юли 2010 г. е в частния бизнес.
На 15 юли 2010 г. е избран за зам.-шеф на КФН.