Румънският регулатор на застрахователния пазар (CSA) затегна хватката си върху компаниите от сектора. Преди броени дни застрахователите бяха задължени да поставят на сайтовете си информация за това колко жалби има срещу тях за последните три месеца, съобщава застрахователният сайт Insmarket.bg.

Информацията трябва да улесни потребителите при избор на застраховател. Досегашната практика на регулатора беше идентична с тази на българската Комисия за финансов надзор (КФН), която обобщава броя на жалбите на всяко тримесечие срещу всички поднадзорни компании.

Макар и с разбивки по вид – застраховане, и осигуряване и инвестиции, тази информация е полезна по-скоро за анализаторите, тъй като потребителите не получаваха информация срещу кого са жалбите.

Сега вече при зареждането на електронната страница на всеки румънски застраховател за няколко секунди се появява интродукция, показваща броя на жалбите срещу съответната компания. В самия сайт има и статистика на структурата на оплакванията по вид застрахователен продукт.

Шефът на регулатора Даниел Тудор обяви при встъпването си в длъжност през есента на миналата година, че всички оплаквания ще бъдат внимателно анализирани, а при откриване на нередности – застрахователите ще бъдат санкционирани.

В Румъния, както и у нас, автомобилното застраховане е гръбнакът на този пазар. Логично и най-много жалби са подадени срещу компаниите, опериращи в този сегмент. Потребителите се оплакват обаче и срещу животозастрахователни дружества.

Кои са конкретно компаниите, срещу които са подадени най-много жалби, както и това от кои застраховки се оплакват най-вече северните ни съседи, може да видите в Insmarket.bg

Зима е, сезонът на ските и сноуборда, закътаните планински хижи и преходите през дълбокия сняг. А колкото и да внимава човек, в планината се случват инциденти.
Падате, чупите ръка или крак, а по пистите и пътеките няма линейки, дори фейсбукът не върши работа. Така че трябва да се разчита на помощта на Планинската спасителна служба (ПСС). Което означава, че при един инцидент ще олекнете с около 600 лв. (вижте тарифите на сайта www.pss.bg). Вместо да вадите парите си от джоба, по-добре сключете планинска застраховка.

Това не е скъп продукт, месечната стойност на полицата излиза в рамките на 15-20 лв. – по-малко и от полудневната карта за лифт. Ако я сключите за едногодишен период, цената е 100-200 лв., като може да я използвате и по време на летните експедиции по планината.

Българските застрахователи предлагат услугата от края на 1999 г. Повечето компании имат лиценз да я сключват, но все пак, преди да отидете в офиса на застраховател, е добре да проверите дали избраната от вас компания притежава такъв.
Услугата се предлага на място и във всички ски центрове, но там цената е по-висока, отколкото в офиса на застраховател или застрахователен брокер.

Какво покрива застраховката? Общите условия на продукта включват няколко нива на покритие, като имат различни лимити на отговорност. Тя осигурява разноските при спасителни операции, спешна медицинска помощ и транспорт до здравно заведение. В случай на смърт се осигурява репатриране, а при загуба на работоспособност също се плаща сума, която е процент от лимита на отговорност.

Стандартно полицата е с лимит на отговорност 1000 лв., но той не е достатъчен за по-сериозни инциденти, особено ако се налага и използването на хеликоптер в случаи, когато спестяването на време е въпрос на живот или смърт.
Така че е препоръчително да направите застраховката на по-висок лимит, поне 3000 лв., за да не се окаже, че трябва да доплащате от джоба си. Но дори при праг на отговорност 5000 лв. цената на продукта е под 20 лв. на месец.

Как става разплащането със спасителите? Още преди сключването на полицата трябва да знаете какви са изискванията на застрахователите. Въпреки че стандартно те имат договор с ПСС и  плащат обезщетенията директно, може да се окаже, че застрахователят иска вие да платите, а след това ще ви възстанови разходите по документ.
Освен това застрахователят отказва изплащане, ако инцидентът се е случил извън означените и обработени ски писти или в извънработното време на съоръженията. Така че ако искате да карате по пухкав сняг или в гората, добре помислете дали си заслужава. При всички случаи е силно препоръчително четенето на текста на общите условия, за да няма изненади.

По въпроса защо да плащаме при инциденти в планината, може да се спори безкрайно, но лаконичният отговор препраща към традиционната абдикация на държавата от задълженията, които има към своите граждани. От една страна, тя е задължена да се грижи за живота и здравето на всички. От друга, ПСС, която е към БЧК, не получава достатъчно средства от бюджета, за да може да финансира всичките спасителни операции. А акциите са свързани със значителни разходи. При това без да се плаща трудът на планинските спасители, които участват на доброволен принцип в организацията. А при инцидент могат да участват и десетки спасители, хеликоптер, моторни шейни и друга техника.

В някои държави от ЕС въпросът е уреден чрез системата на здравното осигуряване, което може да стане и у нас, но трябва промяна в законите. Разходите на ПСС за година възлизат на няколко милиона лева, които едва ли ще ощетят бюджета сериозно.

Кредитната карта помага зад граница

Каква застраховка да си купим, ако искаме да караме ски в чужбина? И основната туристическа полица върши работа, но само ако покрива клаузите за спорт в планината. Затова, преди да пътувате, е добре да се информирате за рисковете, които са осигурени от нея. Обикновено в туристическите агенции или офисите на застрахователни брокери ще ви посъветват какъв продукт да изберете.

Цената на застраховката излиза средно 0,50-1,50 евро на ден, като нивото на покритие е значително по-високо, отколкото в България. При някои застрахователи то започва от 150 000 евро. Това е свързано със значително по-високите разходи за медицинско обслужване и евакуация в държавите от Западна Европа, отколкото у нас. Освен това застраховките осигуряват и разходи, нанесени на трето лице. Например ако блъснете някого на пистата и той получи сериозни увреждания, застрахователят му може да заведе регресен иск срещу вас.

Повечето международни кредитни карти също имат застраховка злополука в чужбина, така че преди да пътувате, проверете условията по банковата си карта. Нищо чудно по този начин да спестите някой и друг лев.
Но при всички случаи правилото е да си запишете телефона на колцентъра на застрахователя си. При случай на инцидент позвънете на него и ще да получите указания какво да направите, за да поеме компанията разходите ви или да получите обезщетение, ако ги платите от собствения си джоб.

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти

Външното министерство смята да въведе задължителна застраховка “Помощ при пътуване” за българите, които излизат в чужбина. Тази мярка може да влезе в закон за консулските задължения на държавата по отношение на българските граждани в чужбина, концепцията за който бе представена от външния министър Николай Младенов в сряда.

Той обясни, че ще се търси широко обществено обсъждане на проектозакона, като предстои да се изяснят точните му параметри и са възможни промени в първоначалната концепция, включително и по въпроса за застраховките.

От думите му стана ясно обаче, че на този етап не се обсъжда възможността граничните полицаи да проверяват българите на излизане от България дали са застраховани.  

Според концепцията задължителната застраховка ще е условие за предоставянето на помощ. Липсата на такава застраховка ще “има за последица отказ за предоставяне на средства от българската държава, освен в случаите на предоставяне на социална помощ”.

Рисковете, които ще се покриват от застраховката са: репатриране, тежко заболяване и необходимост от спешна медицинска помощ.  Тя трябва да покрива пътните разходи по връщане до България и стойността на получената медицинска помощ. 

При организирани пътувания с цел работа зад граница, застраховките ще бъдат плащани от посредниците.

Идеята на бъдещия закон е да се систематизира защитата на българите зад граница, като се посочи ясно и точно какво могат да очакват от държавата.

Според концепцията на външно министерство трябва да се регламентира държавен фонд със средства за съдействие на българи зад граница, като външният министър не отговори на въпрос колко средства според него трябва да бъдат заложени в него.

Възможно е обаче да се обвърже отпускането на средства от фонда с наличието на застраховка.

Идеята е от този фонд българската държава да може да ползва средства и да реагира в моменти на кризи, евакуации, както и при индивидуални случаи, когато гражданите нямат средства за документи или за собственото си репатриране.

Ще се мисли и за въвеждане на доброволен регистър на пътуващите граждани. По детайлно ще бъдат разписани отговорностите на държавата в случаи на задържани българи зад граница, за българи жертви на трафик или пострадали при терористични актове.

Според концепцията задълженията, свързани с оказването на консулско съдействие, ще се отнасят и до почетните консули на България.

Според Младенов е възможно да края на мандата на това управление законът да бъде приет от депутатите, въпреки че все още не е подготвен, а в законодателната програма на НС са предвидени серия други закони в ограниченото време до изборите.

Външният министър обаче смята, че подобен закон може да мине бързо през парламента, защото ще се стигне до политически консенсус.

През парламента трябва да мине и докладът на външно министерство за отношението на България към съседните страни, който бе представен от Николай Младенов с понятия като “червени линии”. Според външно министерство това трябваше да стане до края на миналата година. Попитан какво става с доклада, Младенов отговори, че информация ще има следващата седмица.