GfK: Ниски доходи спират покупката на застраховки в България – Капитал

С началото на кризата българите все повече се ограничават само до задължителните застраховки

© Юлия Лазарова

Ниските доходи и несигурността за бъдещето карат българите да правят по-малко застраховки в сравнение със страните от Централна и Източна Европа. Това показват резултатите от проучване на компанията за маркетингови изследвания GfK в региона. Въпреки кризата интересът към застраховането на имущество и живот в Централна и Източна Европа остава почти без промяна в последните години. Към края на миналата година 42% от хората в региона са имали общи полици – на автомобили, имущество, имоти или друга собственост. В сравнение с 2008 г. увеличението им е с 1 процентен пункт, показват данните от поручването.

Лек отлив от “Живот”

С толкова обаче е спадът на хората, които има вид от полица “Живот” – до 26% през миналата година, при 27% през 2008 г. За България данните са доста по-различни, сочи проучването на GfK. Едва 11% от хората над 15 години имат някаква лична полица, най-често тя е чистата форма на застраховка “Живот”. При хората до 30 – годишна възраст делът е по-висок – почти 15%, но в сравнение с младите хора от ЦИЕ, българите се застраховат много по-рядко, посочват от GfK.

Застраховането на имущество обаче е малко под средното за региона – общо 46% от хората у нас имат подобен вид полица. Тук обаче влизат и автомобилните застраховки, а тъй като “Гражданска отговорност” е задължителна, пазарните данни са леко изкривени. Основната част от общите полици, които българите купуват, са именно “Гражданска отговорност”.

Натискът на средата

Въпреки това България е много под застрахователното покриване в Австрия и Словения, които са двете държави с най-висок дял на населението, което има полица – над 90% имат автомобилна или имуществена застраховка. Голяма част от застраховките на дома у нас са сключени заради изискванията на банката, която отпуска ипотечен заем. Така че на практика доброволно сключените полици на дома и автомобила са много по-малко, което пък е пряко свързано с финансовото състояние на потребителите.

В началото на кризата доста застраховки “Живот” бяха прекратени, защото от една страна при намалени заплати и съкращения много хора спряха вноските си и предпочетоха да изтеглят парите предсрочно, за да посрещат неотложни разходи. От друга – сключването на нови полици намаля по същите причини, а и допълнително клиенти на застрахователи се опариха от странни клаузи. Преди време от Комисията за финансов надзор дадоха за пример животозастрахователна компания, която залага в общите си условия изискването полицата да важи, ако събитието, за което ще плаща обезщетение, се е случило на поне 100 км от София.

Без дълги планове

И в България, и в региона, общите застраховки са повече, отколкото полиците от типа “Живот”. У нас обаче разликата е доста голяма – около четири пъти по-малко са хората, които имат лична застраховка, в сравение с тези, които са подсигурили имуществото си. От GfK обясняват това с ниската покупателна способност на българите и трудностите да отделят пари за подобни разходи.

“От друга страна, българите все още не мислят за застрахователните продукти като застраховка на рисковете, които ни заобикалят, нито като възможност за спестяване и дългосрочна инвестиция в бъдеще”, коментират от маркетинговата компания. Експертите обаче добавят, че осъзнаването на тези нужди и възможности зависи пряко от финансите на домакинствата и получаването на повече информация. Според изследването 37% от българите преценяват като “важно” сключването на животозастраховка, макар не всички да могат да си го позволят.